Приказна си мислех че си ти
Чиста, непорочна, непокварна
А чистота своя ти изми
Заради една парцалка
Своята непорочност оскверни
За сума толкова неблагодарна
Защо света изпълнен е с лъжи
Със евтини парцалени кукли
За които тяло не ще да бъде храм
А само контейнер за душата
Така света изчезва, избледнява
И остава само шум и врява
© Емил Обрешков All rights reserved.