Поле с макове
(песен)
Поле с макове,
прелестни...!!!
Защо се страхуваш да не се отровиш...??!!
Поле с макове,
привличащи...!!
Не, те не са смъртоносни!
Веднъж към полето с макове погледнах...!
Всички много си приличаха...!
Но тогава изведнъж сърцето ми един различен зърна
и светът в едно чудо се превърна!
Пр:1
Стоеше си така мистичен, сладък,
нежен, напълно различен!
Беше и див, и красив!
Той - един бунтовник първичен!
Той - едно момче така специално!
Той - моята мечта -
едно дете чисто,
напълно идеално!
Аз тогава изобщо не се уплаших!
В него с цялата си душа се вторачих!
Усмихваше се той там, самичък се смееше,
а вятърът му така любим го вееше!
Поле с макове,
пламтящи...!!
Чуваш ли влюбените гласове, в пространството ехтящи!
Пр:2
Стоеше си така мистичен, сладък,
нежен, напълно различен!
Беше и див, и красив!
Той - един бунтовник първичен!
Той - едно момче така специално!
Той - моята мечта,
едно дете чисто,
напълно идеално!
Не... когато силният вятър задуха,
появи се буря, по-силна от ураган...
Въздух в неспирен танц,
вятър, минаващ през душите... -
няма колебание, няма страх,
когато появи се този вихър - любовта!
Затичах се аз към своя мак, за света напълно забравила!
Да го прегърна отивах аз, страха зад себе си оставила!
Събраха се накрая двата цвята!!
Виждаш ли ги...? - Как те на никого не приличаха,
защото те просто се обичаха!!
© Лора All rights reserved.