Nov 27, 2013, 3:29 PM

Поле с макове (песен)

  Poetry » Love
2.2K 0 5

                                                                    Поле с макове

                                                                         (песен)   

                                               

 

Поле с макове,

прелестни...!!!

Защо се страхуваш да не се отровиш...??!!

Поле с макове,

привличащи...!!

Не, те не са смъртоносни!

 

Веднъж към полето с макове погледнах...!

Всички много си приличаха...!

Но тогава изведнъж сърцето ми един различен зърна

и светът в едно чудо се превърна!

 

 

Пр:1

Стоеше си така мистичен, сладък,

нежен, напълно различен!

Беше и див, и красив!

Той - един бунтовник първичен!

Той - едно момче така специално!

Той - моята мечта -

едно  дете чисто,

напълно идеално!

 

 

Аз тогава изобщо не се уплаших!

В него с цялата си душа се вторачих!

Усмихваше се той там, самичък се смееше,

а вятърът му така любим го вееше!

 

Поле с макове,

пламтящи...!!

Чуваш ли влюбените гласове, в пространството ехтящи!

 

Пр:2

Стоеше си така мистичен, сладък,

нежен, напълно различен!

Беше и див, и красив!

Той - един бунтовник първичен!

Той - едно момче така специално!

Той - моята мечта,

едно дете чисто,

напълно идеално!

 

Не... когато силният вятър задуха,

появи се буря, по-силна от ураган...

Въздух в неспирен танц,

вятър, минаващ през душите... -

няма колебание, няма страх,

когато появи се този вихър - любовта!

 

Затичах се аз към своя мак, за света напълно забравила!

Да го прегърна отивах аз, страха зад себе си оставила!

Събраха се накрая двата цвята!!

Виждаш ли ги...? - Как те на никого не приличаха,

защото те просто се обичаха!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...