lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Mar 31, 2010, 8:43 PM

Полетно почистване 

  Poetry » Love
1072 0 15

От тези две пера криле не стават.

Опитвах, скачах – все едно и също -

под дървото на парчета падам

и грабливи птици ме разкъсват.

Все един и същи ми е лупингът -

с твоите пера не се завъртам!

Пробвам - ежевечерно и утринно,

а ти повтаряш: “Има време, скъпа!”

Глух ли си? “Крилата ти” не стават!!!

И като круша падам до дървото!

И те чакам да ме поизправиш.

... И си го изчаках с теб, живота!

От крушата до твоето празнодумие

разликата е... неосезаема.

Катерих се сама (Свето безумие!)

и политах, докато... не падна!

Аман от окриляване фиктивно!

(Даже клонът изпод мен изпука.)

Не струват тези две пера, любими,

а от устата ти звучеше... супер!

... И мисля си – дали пък да не стана

и аз една граблива птица в нивата!

По-добре - отколкото да чакам

все теб!!!

Под тази... вечна круша!

Кривата.

 

 

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??