Aug 16, 2014, 7:31 PM

Политане

  Poetry » Love
831 0 8

Със стъпките на лятото си тръгва и тъгата,

наметнала капризите на детството и спомена

за нещо обещано, едва-едва познато.

Май споменът за радост, от себе си прогонена.

 

Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните

преди да се отправи към края на вселената...

И няма ги сълзите, през времето отронващи

тревогата за обич, съвсем несподелена.

 

Днес вместо тях дочувам кипежа на вълните,

усмихнатото пърхане на шарените птици...

Какво е обичта?! Взаимното политане

в безкрайното пространство, побрало се в зениците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Дерали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...