Iszaard (Нели Дерали) Iszaard (Нели Дерали)
1 62
Aug 16, 2014, 7:31 PM

Политане

  Poetry » Love
827 0 8

Със стъпките на лятото си тръгва и тъгата,

наметнала капризите на детството и спомена

за нещо обещано, едва-едва познато.

Май споменът за радост, от себе си прогонена.

 

Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните

преди да се отправи към края на вселената...

И няма ги сълзите, през времето отронващи

тревогата за обич, съвсем несподелена.

 

Днес вместо тях дочувам кипежа на вълните,

усмихнатото пърхане на шарените птици...

Какво е обичта?! Взаимното политане

в безкрайното пространство, побрало се в зениците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Дерали All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0