Iszaard (Нели Дерали)
62 137
Aug 16, 2014, 7:31 PM

Политане 

  Poetry » Love
500 0 8

Със стъпките на лятото си тръгва и тъгата,

наметнала капризите на детството и спомена

за нещо обещано, едва-едва познато.

Май споменът за радост, от себе си прогонена.

 

Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните

преди да се отправи към края на вселената...

И няма ги сълзите, през времето отронващи

тревогата за обич, съвсем несподелена.

 

Днес вместо тях дочувам кипежа на вълните,

усмихнатото пърхане на шарените птици...

Какво е обичта?! Взаимното политане

в безкрайното пространство, побрало се в зениците.

© Нели Дерали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Вики!
  • Много красиво стихче!
  • Благодаря, Светла!
  • Хареса ми ...
  • Благодаря ти, Мисана! За мен любовта е общуване на душите, една хармония, която в някои моменти наистина предизвиква летеж.
  • Хей, Из! Това вече не е само поезия. Тук имаме буквално работа с научно и естетическо откритие. Помитащо, при това. Мен лично ме смая, за другите, кой с каквато душевна чувствителност разполага /или както някои казват: според както зависи/:

    "Какво е обичта?! Взаимното политане
    в безкрайното пространство, побрало се в зениците."

    Рядко силен стих, за който оценката 6 се явява твърде слаба и който ще запомня завинаги!

    Поздравление!: Мисана
  • Благодаря, Красимир!
  • Чудесен, политащ стих със запомнящ се красив финал!
Random works
: ??:??