16.08.2014 г., 19:31 ч.
Политане
Със стъпките на лятото си тръгва и тъгата,
наметнала капризите на детството и спомена
за нещо обещано, едва-едва познато.
Май споменът за радост, от себе си прогонена.
Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните
преди да се отправи към края на вселената...
И няма ги сълзите, през времето отронващи
тревогата за обич, съвсем несподелена.
Днес вместо тях дочувам кипежа на вълните,
усмихнатото пърхане на шарените птици...
Какво е обичта?! Взаимното политане
в безкрайното пространство, побрало се в зениците.
© Нели Дерали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Вики!
-
Много красиво стихче!
-
Благодаря, Светла!
-
Хареса ми ...
-
Благодаря ти, Мисана! За мен любовта е общуване на душите, една хармония, която в някои моменти наистина предизвиква летеж.
-
Хей, Из! Това вече не е само поезия. Тук имаме буквално работа с научно и естетическо откритие. Помитащо, при това. Мен лично ме смая, за другите, кой с каквато душевна чувствителност разполага /или както някои казват: според както зависи/:
"Какво е обичта?! Взаимното политане
в безкрайното пространство, побрало се в зениците."
Рядко силен стих, за който оценката 6 се явява твърде слаба и който ще запомня завинаги!
Поздравление!: Мисана -
Благодаря, Красимир!
-
Чудесен, политащ стих със запомнящ се красив финал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
