Половина
Аз имам само теб – не знам дали го знаеш?
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви образа, създаде идентичност, наложи и оформи личност в съжителство с друго същество,
наполовина са шегите ми - споделяни, родени в нашия контекст, наполовина са и мислите ми – зрелите,
май ти си половината ми аз -
на разширената ни личност – на разширената балканска ексцентричност,
на идиотския ни смях - без свян, без памет и без страх,
лиши ни времето от друго бъдеще, закотвени в пространството на нас.
© Зоя Христова All rights reserved.
