Полудял
Не се привързвай никога човече!
Недей, послушай ме, боли...
Защото някой, някога, далече,
във времето ще те унищожи.
Любовта, реалната, е огън.
А не бенгалска пръчица за миг.
Тя не е думи, нито слоган,
а смърт, живот, копнеж и вик.
Но ако можеш продължи.
Можеш ли, не се предавай.
Дебелокож и смел бъди.
Напред върви и побеждавай.
А аз... не искам меч да ме пронизва.
Не искам вече да съм наранен.
Не искам мъката да ме изгризва
Не искам да съм съкрушен.
Спокоен съм във тишината.
Надявайки се да надзърна,
да я видя, даже в небесата,
и там за миг да я прегърна.
Да, нея... дето ме рани
запали ми сърцето и го ръгна,
то в пламъци остана да гори,
а аз я пуснах да си тръгне.
Да го убие не можа.
И днес то бие и не спира.
За нея тупа в тъмнина.
А любовта желязно го бронира.
Опитаха таз броня да пробият...
Изстрадали и искрени сърца.
Поискаха сълзите да изтрият.
Опитаха... подадоха ръка.
Те смели са. И още живи...
А аз отдавна подивял...
И сляп за това, че са красиви,
а те, че от любов съм полудял.
© Лебовски All rights reserved.
