Полудяло време
Проклето да си, време, полудяло непокорно!
Забързано за някъде побъркано вървиш
и всичко тук след теб остава някак непросторно...
Почакай малко, знаеш ли защо така летиш?!
Със себе си отнасяш ти и спомени и радост,
повличаш ги безпътни и захвърляш ги в прахта...
Задъхано открадна без вина и мойта младост,
загубила се някъде по пътя с любовта...
Почакай де, не тичай и за миг поне поспри се!
За малко позволи ми да съм млада и добра!...
Не бързай, пак ще тръгнеш. Тук при мене почини си!
Кафе ще ти сервирам, пий със моята съдба!...
А тя ще ти разкаже за отминали години,
за радости и сЪлзи, за усмивки и тъга.
Послушай я за миг и малко щастие върни ми,
отново да почувствам млада нея - Любовта!...
Не искаш да почиваш? Лудостта ти те притиска -
отново да затичаш, да забързаш. За къде?
Пред нея да застанеш, май се плашиш. Не ти стиска!
Е, хайде, заминавай, нека тя те отведе!
Отивай си, изчезвай! За последно само моля,
върни ми младостта, поне за миг ми я върни!
А после се отдай на полудялата си воля
и взимай я със себе си, далеч я заведи!...
Проклето да си време, оглушало, ослепяло!
Отиде си... замина! Боже, много ме боли!
Не искам го, да бяга... май съвсем е полудяло!
От него ми останаха две парещи сълзи...
© Дида Христозова All rights reserved.
