fragola (Дида Христозова)

Първо лице, единствено число 🇧🇬

Да бъдеш грях, да бъдеш изкупление,
ще можеш ли следите да изтриеш?
Ще бъдеш ли за болката решение,
или съзнателно сама ще се затриеш?!
Да бъдеш мисъл, прошка и забрава, ...

fragola

Poetry » Philosophical

2018-04-01T02:40:12+03:00 1.4K 1 3

Соната 🇧🇬

Нощта е нежна,
нощта е млада!
С любов копнежна,
негá..., наслада!
Без думи пее, ...

fragola

Poetry » Love

2018-01-30T14:58:58+02:00 867

Многоточие... 🇧🇬

Вече няма да мечтая!
Много силно ме боли,
когато ясно осъзная -
няма сбъднати мечти!
Вече няма да се боря! ...

fragola

Poetry » Philosophical

2017-02-17T11:50:18+02:00 790 2 4

Счупена душа 🇧🇬

Спомням си! Просто лежа и си спомням,
а мракът, единствен и верен приятел
прегръща ме нежно и сам ми припомня,
за минали страсти и мой е слушател.
Разказвам му бавно и тихо, с усмивка, ...

fragola

Poetry » Philosophical

2016-07-26T10:06:49+03:00 1.1K 3

Напук 🇧🇬

Ще пиша!
Напук на Таланта избягал от мене
ще пиша,
без думи, без мисли, без време!
Ще пея! ...

fragola

Poetry » Philosophical

2016-07-19T16:13:05+03:00 1.5K 3 7

Обезличени 🇧🇬

Изгубени... измачкани... изтрити... -
това усещане е нетипично
за жив човек, с душа от гняв пропита
и въпреки това звучи логично.
Когато те разпънат в световете ...

fragola

Poetry » Philosophical

2013-02-14T12:46:06+02:00 1.3K 1

Лъжци 🇧🇬

Лъжата, казват, служи за добро
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим ...

fragola

Poetry » Philosophical

2012-08-29T13:39:41+03:00 2K 3

Страх 🇧🇬

Страх ме е, че вече не мога да чувствам,
че вече не трепвам от полъх и студ!
Когато ме смачква безмълвна покруса,
светът ми остава по моему луд...
Страх ме е, че болката просто е чужда ...

fragola

Poetry » Philosophical

2012-01-06T13:59:45+02:00 1.3K 9

Пътуване... към никъде 🇧🇬

Пътувам... и аз не знам накъде, помня, че е свързано с някакво семейно събиране, но това е толкова далеч от моята същност... пътувам и знам, че посоката е грешна... не пътувам към себе си, а срещу... мразя този път, мразя и причините, поради които съм в прашния автобус... мирише ми на гадно, сякаш д ...

fragola

Prose » Short stories

2011-07-21T21:49:28+03:00 1.2K 1

Родител - упътване и указание за употреба – предназначено за деца от 0 до 100 години 🇧🇬

1. Родителят НЕ Е автоматизиран уред за 24 часова употреба, а живо същество, което има предел на силите си и всекидневна нужда от почивка (безспорен факт, свързан предимно с ЕГН-то, а не с каприз).
2. Родителят НЕ Е създаден, за да служи безропотно на децата си, а очаква в ответност да получава разб ...

fragola

Essays

2011-03-10T18:07:50+02:00 4K 2 15

Сбогуване... 🇧🇬

Прегърнал Мъжът букета с цветя,
закрачи, потънал във спомени,
с наведена някак смутено глава,
поприкриващ сълзите отронени...
Понесе скърбящата своя душа ...

fragola

Poetry » Other

2010-11-03T12:35:17+02:00 1K 5

Тлен 🇧🇬

Аз тленна съм...
прости ми този грях
и болката, дълбаеща проказа
с това, че твоя бях -
по-влюбена, ...

fragola

Poetry » Love

2010-07-20T22:52:15+03:00 1.2K 4

Гротескно 🇧🇬

Часовник стар тиктака, полудявайки от сляпа скръб,
потънал в спомени по любовта, открадната, на Времето,
гротескно изкривена, като пияница в английски пъб,
прикрила голотата си с на грешната пътека стремето...
Пружините прескачат във аритмия на полудял зъбчат ...

fragola

Poetry » Philosophical

2010-06-22T22:27:18+03:00 1.3K 8

Закъсняла Любов 🇧🇬

Не ме огрявай, Слънце пепеляво,
и не милвай ме, не искам ласки...
не до мен е любовта ми закъсняла,
задръж за друг горещите си краски!
И, Ветре, ти косите ми не хващай, ...

fragola

Poetry » Love

2010-05-19T23:40:13+03:00 1.7K 8

Роден, за да твори 🇧🇬

Не си роден да бъдеш роб на нечии прищевки,
жадуващ глътка въздух, да се криеш по ъгли...
продавайки душа за изпокъсани столевки,
отказвайки се сам от съкровените мечти!
Не си роден да влачиш потен чуждите окови, ...

fragola

Poetry » Other

2010-03-11T20:25:15+02:00 1.1K 5

Любим 🇧🇬

Ти си като вятъра,
див и непокорен...
заплиташ се в косите ми,
премрежваш и очите ми,
далечен и просторен ...

fragola

Poetry » Love

2010-02-19T15:58:26+02:00 1.2K 5

Остани с мен! 🇧🇬

Остани с мен!
Прикрих те в погледа премрежен
и пожелах те, но без капка свян,
защото истински си и копнежен –
за мен разруха си, след ураган... ...

fragola

Poetry » Love

2010-02-14T16:51:33+02:00 1.9K 7

Не плачи тази нощ! 🇧🇬

Не плачи тази нощ, девойко красива,
глава не прекланяй, недей ти унива!
Болка за да понасяме, имаме сърца,
сълзи да проливаме можем от душа.
В очите ти, девойко, търся светлината... ...

fragola

Poetry » Other

2010-02-12T10:08:49+02:00 1.2K 1

Липсваш ми! 🇧🇬

Как липсваш ми, да знаеш, че ми липсваш
убиващо, отричащо и някак си крещящо...
в душата ми със пръст сърцето си изписваш,
а тука тишината отминава ме шептящо...
На спомени отдавам се сама във тъмнината, ...

fragola

Poetry » Love

2010-02-11T23:11:37+02:00 3K 9

Равносметка 🇧🇬

Замислям се за куп неща различни,
каква съм днес, каква до вчера бях...
едни безумни, други по-прилични;
защо живея, досега защо живях?!
Достойна бях ли и добра, разумна? ...

fragola

Poetry » Other

2010-02-10T12:33:52+02:00 1.2K 5

Просто роля... 🇧🇬

Толкова безумни съжаления
и куп въпроси виснали над нас...
вина и неразумни извинения...
молби, прошепнати в аванс.
Каква пародия, достойна за пиеса, ...

fragola

Poetry » Love

2010-02-09T14:11:20+02:00 1.1K 3

Ще бъда твоя 🇧🇬

Ще бъда твоя, с блясъка на миналите дни,
когато ти бе мой.
Ще бъда твоя, в сянката на белите мъгли
и с тайнството на звездния порой...
дори когато ти не ме желаеш, ...

fragola

Poetry » Love

2010-02-04T13:29:46+02:00 1.3K 5

Торбички Любов 🇧🇬

Ще опаковам своите чувства във торбички...
така ще ги запазя непокътнати
и от света около мен,
и от зли очи...
Обичала съм много... и обичам! ...

fragola

Poetry » Odes and poems

2010-02-03T09:19:23+02:00 2.1K 5

Убита роза 🇧🇬

За нея той откъсна роза дива,
подаде я с очакващи очи,
а розата, от всички най-красива,
заби в плътта му парещи бодли.
От болка кървава се сви сърцето ...

fragola

Poetry » Love

2010-02-02T11:10:12+02:00 2.2K 11

Усещаш ли?! 🇧🇬

Усещаш ли ръката ми, как сраства се със твоята?
пращящи кости чупещо наместват се в една...
Боли!... А тази болка е в душите параноята,
изгаряща на клада от греховни заревà.
Усещаш ли телата ни, покрити с обща кожа, ...

fragola

Poetry » Love

2010-01-29T11:17:31+02:00 1.4K 7

На моята голяма дъщеря 🇧🇬

Дъще моя, мое нежно злато,
мое искано и слънчево дете...
мое щастие, с любов богато...
дар от Бога си и от сърце...
Пред тебе, мила, съм виновна, ...

fragola

Poetry » Other

2010-01-28T12:07:15+02:00 2K 5

Не мога да живея без Любов 🇧🇬

Не мога да живея без любов, боли ме! Искам да разкъсам и последния живец и да горя! А разумът не е готов и мисли се за стар мъдрец, но заболя... и полудя... Не мога да живея без любов! Уж силна съм, но не умея да забравя, да оставя да изтлее и пожара в пепел да изпепели, а с тази пепел да посипя поб ...

fragola

Poetry » Love

2010-01-27T10:10:26+02:00 1.5K 6

Прегърни ме за последно 🇧🇬

Прегърни ме, прегърни ме тази вечер,
просто за последно,
даже и да е нередно...
после си отивай и ме остави -
полугола и безумна, ...

fragola

Poetry » Love

2010-01-26T11:39:56+02:00 1.5K 3

В търсене на изгубени каузи 🇧🇬

Търся си причина да избягам,да забравя,да простя
и да заспя...
Да срещна хора и да ги ранявам...
да раздирам,
да убивам, ...

fragola

Poetry

2010-01-24T21:47:49+02:00 1.6K 3

На кафе със Съдбата 🇧🇬

Здравей, Съдба,
да пием по кафе ще позволиш ли?
Да поговорим само двете - ти и аз.
Да ти разкажа днес за мен, ще разрешиш ли?...
... - Не, няма да те бавя, само час. ...

fragola

Poetry » Other

2010-01-23T15:03:29+02:00 2.5K 5

Звезда и гроб 🇧🇬

Звезда изгря на небосклона черен,
пронизвайки със злак безкрайна шир...
над гроб един на самотата верен,
потънал в прах, обгърнат в сетен мир...
Далеч зад него ручеят докосва ...

fragola

Poetry » Philosophical

2010-01-22T13:09:16+02:00 1.1K 4

Безсънна нощ 🇧🇬

По улицата никой не вървеше
и май за сън се готвеше градът,
във клоните и вятърът мълчеше
замръкнал скитникът от дълъг път.
В прозореца мъждукат светлинките ...

fragola

Poetry » Philosophical

2010-01-21T12:15:22+02:00 1.4K 6

На татко 🇧🇬

Хей, татко мой, към тебе се обръщам
да поговорим малко, да си споделя.
Седни до мен, за поздрав те прегръщам,
но виждам в тебе мъничко тъга...
За мен ти бил си винаги приятел ...

fragola

Poetry » Other

2010-01-19T13:44:59+02:00 59.1K 5 15

Може би аз, а може би ти...? 🇧🇬

Може би аз, а може би ти бе по-умният в тази игра
и захвърли на дявола всичко, помъкнал си кръста в нощта?!
И когато часовникът млъкне и животът бездънно заспи,
побелели от прах ще се търсим - може би аз, а може би ти...
Може би ти, а може би аз полудях от безсилие сиво ...

fragola

Poetry » Love

2010-01-17T10:21:23+02:00 1.4K 6

Страст 🇧🇬

Не стой така, не се плаши, не хапя...
усещам те, възбуден, настървен...
дъхът ти в тъмнината се потапя.
... желаеш в този миг да си във мен!
Погледай ме, усещаш ли ме нежна? ...

fragola

Poetry » Erotic

2010-01-16T00:25:47+02:00 12K 2 48

Последна цигара 🇧🇬

Като тръсната пепел във мивка
и животът се стича в канала,
закопнял за последна усмивка,
устни нечии здраво грабнàла...
От угарка горчива катранена ...

fragola

Poetry » Philosophical

2010-01-15T10:41:18+02:00 1.3K 13

Закачливо 🇧🇬

Хей, момче, левент си, юначага!
И таз носия колко ти приляга,
че най-напет от всички си на село!
Ей, толкоз хубост ти отде си взело?!
А я ме виж, как лична съм, чевръста ...

fragola

Poetry » Humorous

2010-01-14T09:43:27+02:00 2.5K 1 8

Спасение 🇧🇬

Неканен гост потропа на вратата
и без да пита влезе и крещи:
- Пусни ме вътре - аз съм Самотата
със теб ще пия!... Сядай и мълчи!...
Небето ли? Не гледай го - далеч е! ...

fragola

Poetry » Other

2010-01-13T09:12:17+02:00 960 7

Старата къща 🇧🇬

Самотен двор и къща опустяла,
разбит прозорец, хлопната врата...
тежи в чешмата капка застояла
от бистра нявга, бликаща вода.
Окъсана покривка, маса стара, ...

fragola

Poetry » Other

2010-01-12T12:02:28+02:00 1.2K 5

Черна нощ 🇧🇬

Видях луната
и някак странно чувство ме прониза като с нож!
Навън е нощ... навън е тъмна нощ...
Видях звездите.
А те ме търсиха със своите изгарящи очи... ...

fragola

Poetry » Love

2010-01-10T10:59:44+02:00 1.6K 6