AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
Sep 30, 2016, 4:40 PM  

Полунощ 

  Poetry » Love, Landscape
468 2 8

Във радост и мълчалива тъга,
точно във този неудържим миг.
Хванати сме с теб ръка за ръка,
да се разхладим във любовния вир.

 

Нощта укрива ни в топлата си пазва,
шепти приспивна песен на горските чеда.
Луната огрява нашия път безстрастно –
да се потопим във светлика на сластта.

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Надежда!
  • Красиво!
  • Мерси, Велин! Поздрави и мрачно красив ден!
  • Красота! Не давай обяснения. Те винаги звучат като оправдания на тези, които не разбират. Поздрави!
  • Значенията всеки сам за себе си трябва да ги открие, Гавраил. Аз не мога да издам повече. Споменавала съм го и в друг мой коментар на моя творба. Усмивка от мен също и поздрави!
  • Аделайд,не разбрах защо след като се пототопим в "светлика на сластта" трябва да се" разхладим в любовния вир".Обикновено там се подгряваме.
    Усмивка!Поздрав!
  • В астрологичната литература Луната е смятана за жената/майката/, а Слънцето за бащата. Луната се свързва и с много други аспекти от целия ни живот, но базисното информативно ниво, което тя ни дава в зависимост в кой зодиакален знак е разположена, определя/гласи: каква е била майка ни, каква майка е жената с подобна Луна или какъв родител въобще. Но също така показва и нашата емоционалност. По принцип си знаем, че Луната е романтичната философски ориентирана дама със сребърни коси, която като изкусна самодива ни обгрижва и ни помага да полетим към мечтите си с аромат на любов. А пък това творение по-горе е моят полет. Радвам се, че ти е въздействало така опияняващо и ти благодаря, че отдели време и за моето скромно Откровение!
  • Каква идилична картина на любовта описваш, Аделайд. Видение завладяващо и отронено спонтанно от съзнанието ти. Това ясно се осезава при прочита на текста. Луната винаги е била по-интимно свързана с любовното чувство от слънцето. Блъскал съм си напразно главата над въпроса, защо това е така. Но нямам съмнение в естетическата необходимост от присъствието й в интимния ни свят. Един поет беше казал навремето: "Луната е шпионката на Бога." Слагам стиха ти в Любими.
Random works
: ??:??