Jun 22, 2008, 10:50 AM

Помниш ли

  Poetry » Love
714 0 0

    Помня ръцете ти, които ме докоснаха за първи път.

     Помня светлината, която ме докосна с любовен лъч.

   Помня те като нещо нечувано.

    Душата ми взе, когато те видях.

    Погледнах те, увих се в теб.

     Погалих те, като дъга.

   Проследих дъха ти.

Улових трапчинката ти.

Събудих тръпката в дрямка.

Подарих ти топлината.

Знам къде си.

На северозапад, близо до мен.

Няма болка, има само усмивки.

Оставям ти това стихче близо до теб.

(Посвещавам на моето зайче.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...