Помниш ли...

Помниш ли...

Помниш ли, когато в живота ти аз влязох,

на пръсти стъпвах с приведена глава

и тихичко надълго ти разказвах

каква била съм и не съм в любовта.

Помниш ли и колко често се разплаквах

от огорчение с тъга, че съм била добра

и помниш ли, с надежда че очаквах

да ми се случат твойте обещани чудеса.

Помниш ли, когато будна те сънувах,

разказвах ти реалност в сбъднат сън,

помниш ли, когато сляпо те ревнувах

от спомени, живяни някъде навън.

Помниш ли, когато силно те обичах,

против волята си, объркана за теб живях,

помниш ли, когато смело си събличах

последната си дреха от душата и мълчах.

Помниш ли мига, в който се отказах,

разбрах, че няма истина в любовта,

без думи, с едно мълчание ти казах,

помниш ли... и тръгнах си  с гордостта.

Анелия Дойчева  06.06.2010