светлината ни потъна в мрак,
някой някого без страх пребърква,
а на друг ще му подложи крак.
Нищо вече не буди в нас радост.
Жест и дума пестиме дори,
а във този безумен наш хаос
всичко тук се измерва с пари.
Само ти - път във човешката степ,
лъч, просветнал през мрака студен,
помогни ми днес да стигна до теб
и стопли моя пролетен ден!
© Дора Ефтимова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
