Помолих
Помолих се да дойдеш,
да ме прегърнеш уморен.
И чаках денем, чаках нощем,
сега разбрах - към мен си ти студен.
Повярвах на жестоката измама,
сънувах устни от сатен.
Като дете протягах длан към тишината
и молих някой ден да си до мен.
Поисках слънцето да ме отнеме
от сивотата на града,
по женски истинска и лека
да полетя към любовта.
Очаквах да заминеш надалеко,
да спреш да идваш в моя сън,
но някой каза ми “По-леко,
не е туй края на света.”
- Е,как тъй? Аз края търся!
Очакваната светлина!
Къде остава да е рая,
щом няма го и тук -
на края на света?
И още чакам цял да дойдеш,
разкъсвам своята душа.
Сега аз просто съществувам
между живота и смъртта.
- Какъв ти рай, невернице жестока?
И в Ада дават даже малко свобода.
Тук е ръбът на реалността.
Оставам, чакайки
и мислейки за теб
и любовта.
© Петя All rights reserved.
