Поне веднъж да беше плакала
Поне веднъж да беше плакала
да знам, че срещу мен стои жена.
Поне веднъж да беше се оплакала,
а ти усмивката не сваляш от уста.
Такава весела, безгрижна и щастлива…
Не бях се сблъсквал със такова чудо!
Пред теб излива се поток от ропот
но ти не забелязваш, а само се подсмихваш лудо.
Не помня кой, но някой питаше ме:
"Как прозорецът да си остане цял,
ако с камъни замерван е? Когато е отворен."-
притихнах онемял - "Със сърцето същото е"
Аз свикнал съм да утешавам,
да предлагам своето рамо.
На теб какво ли мога да предложа,
освен и аз да се усмихвам само.
© Вася Янчовичина All rights reserved.
