- на теб?
Понякога съжалявам.
И често ти това си, за което вечно мисля.
Понякога търся те в онази магична кутия,
където тихите наши мигове скрих си.
Понякога случва се - от обич залитам.
Понякога крещи ми се, щом в мен те открия.
И понякога върти се на плочата бързият ритъм,
в който сърцата ни бият ли, бият...
Понякога заравям думите в пясъка.
Понякога хвърлям в морето сините мисли,
където уж само понякога,
а всъщност завинаги ти си.
© Пламена Недялкова All rights reserved.