fammie
24 results
болкоуспокояващи
за летни гуми с настинка
по пътя - квадратни окръжности
циркулирам
кръжа и паркирам ...
  434 
Живея в смели контрасти
или следвам хода на черното,
гонейки яростни страсти
често се губя в последното.
После откривам дъгата, ...
  449 
сиви силуети
назад
се движат към мене
плаши ме миналото
връщащо се време ...
  487 
прегръщам те само някъде далече
където късния следобед
между утре и вчера закъснява,
или пък ти закъсняваш, или аз
закъснявам? ...
  524 
нещо вътре в мен умира,
щом в думите твои огледам се
и да дишам, ето, често спирам,
и рядко вече намирам се
опитах се да те препиша от частта онази, ...
  427 
безсърдечно ми е
и някак чуждо
и сякаш няма ме
със тяло само
съществувам ...
  613 
Към чаша димяща погледах аз вяло;
две топли очи във мене се взряха -
капучино във тях се беше разляло
и на слънцето огъня сякаш взели бяха.
В мен пожар, и трус, и взрив настана ...
  580 
- с цялата ми обич
защото винаги ще бъдеш част от мен
качи ме на влака
настани ме във купе
за двама ...
  542 
Как искам ти част от мене да станеш
и вечно да те нося в себе си някъде.
Прашинка от теб при мен да оставиш,
да те имам, усещам и виждам навсякъде.
Един капан за сънища ми остави, ...
  646 
Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...
  584 
- на теб?
Понякога съжалявам.
Понякога питам се има ли смисъл...
И понякога чудя се дали добре е да вярвам,
че някога някой и нашата история е писал. ...
  494 
„Чувал съм за някакъв поет,
който казвал, че с поезията диша.
Но честно, аз не съм такъв човек
и любовни стихове не мога да пиша.
Трепетите нежни той многобройно усещал ...
  538 
Спомен, затворен в кутия.
За малко оставен на рафта:
„Аромат, впит в пожълтяла хартия,
опитах и от тебе тайно да скрия.”
Запечатани в плик без подател, ...
  578 
Питаше някой дали любов е то,
щом другиго тайно обичаш;
чудех се аз какво ли е то
и как можеш да го наричаш?
Щом от сърцето ти тихо извира ...
  564 
Коледа е. И точно на Коледа аз реших да не пиша за чудеса. Реших да пиша за действителността. За тази действителност, в която живея аз, в която живееш ти, в която живеем всички ние.
Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изж ...
  570 
Два познати силуета.
Вероятно аз и ти.
Път към най-сините морета
търсим, за да извървим.
Два познати силуета. ...
  486 
- на татко -
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...
  723  13 
4 a.m. упорито твърдеше електронният часовник на нощното ми шкафче.
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...
  687 
Дали ще говориш не зная,
знам само, че аз ще мълча.
Търся ли с поглед безкрая?
Не търся - отивам натам.
Край мене забързани, луди ...
  694 
Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
  716 
Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...
  636 
Понякога ми се иска просто да лежа в тревата. Да наблюдавам слънцето, колкото и силно да ме заслепява. Колкото и искрящо да блести, колкото и да не ми позволява да видя вътре в него, да видя неговото сърце. Да, искам да го видя - дали е така горещо, както предполагам, дали е топящо се, обича ли... Н ...
  746 
„Уважаеми пътници, остават още 17 километра”
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...
  642 
Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста ...
  810 
Random works
: ??:??