Такава съм!Една неидеална,
понякога дори и недодялана.
Понякога се чувствам неразбрана,
но не и отрицателна и арогантна.
Дори студена съм, понякога,
стените доста дълго съм градила.
През тях не пускам даже вятъра,
душата знае теглото и на болката.
Вратите не отварям за поредните,
желаещи да почетат от мене.
Дори глупашки е ,понякога,
но в мойта крепост няма място всеки!
© Весела Йотова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
