Sep 8, 2004, 4:12 PM

ПОНЯКОГА

  Poetry
1.7K 0 3
ПОНЯКОГА

Понякога ми се приисква да те видя,
да бъдем цяла нощ с теб,на сутринта
аз вече съм се променила и искам да
избягам по далеч.Понякога обичам те и
толкова ми липсваш,че на всичко съм
готова да си тук,но дойдеш ли неискам
да те имам и пак изчезвам мислейки за друг.
Понякога така жестоко те презирам и сипейки
обиди аз крещя,е тогава не желая да те видя
дори единствен да си на света.И пак понякога
се питам защо сега си с мен,а после пък се
чудя защо пак бягам надалеч.Желая те,а после
пък те мразя и кое да избера незнам?Едно е ясно,
толкова дълбоко си ми в сърцето,че дори понякога
да бягам ще се завръщам винаги при теб!!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Палмира Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшно много ми хареса стихотворението ти.От мене 6+
  • Е защо го оплюхте Кривото Огледало, чак ме накарахте дума по дума да му анализирам критиката за да видя какво и е и не открих нищо лошо. Явно влиза в темпо човека и се надявам да го запази без да кривва от правия път

    Криво - това имах предвид за лексиката, надявам се, че тази критика е израз на разбирането, което си проявил.
  • Страхотно е!!! Може само да промениш края,че се губи ритъма!Поздравявам те!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...