Понякога (Понякога нощем вървя)
Понякога нощем вървя
по лениво заспиващи улици,
сенки изплитат дантели,
скърца мръсният сняг под обувките.
Понякога себе си търся
сред книги и мъртви цветя,
от шкафа изваждам тромпета
и припомням си „Тишина”.
Спирам понякога да мечтая
и погалвам студената цев,
а с очи барабанът ме пита
гнездата ще запълня ли днес.
Понякога събуждам се нощем,
често без да зная защо.
Разпит започва белият лист,
знаем и двамата за кого.
Понякога утрото питам,
защо пълни контейнерите с души,
защо слънцето изгрява за всички,
но към някого безразлично мълчи.
Мечтая си понякога да продавам
хвърчила лете и зиме
и ако попита някой:
- Защо?
Ще отвърна:
– Продавач на надежди нали има!
© Вили Тодоров All rights reserved.
