Понякога си мисля, че те имам.
Понякога усещам, че греша.
Химера ли е някаква - не виждам?
Нямам ли те или те държа?
Дали си приказка любима?
Или неочакван розов блян?
Любовта понякога е мнима.
Любовта понякога е свян.
Каквото и да си те искам!
И вопъл, стон, и зъл дух, чер.
До себе си силно те притискам,
отворила душата си безмер.
© Нели Георгиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...