Понякога си тъжна, понякога щастлива,
усмихваш се небрежно, а после мъничко крещиш.
Като червена роза – изящна, но бодлива,
и без да осъзнаваш винаги блестиш.
Поглеждам те и вече ярко като слънце грея,
за миг сърцето ми забравя да тупти.
И в този миг мечтая вечно да живея,
пък ако ще душата ми да изгори.
© Лъчезар All rights reserved.