Aug 19, 2008, 2:04 PM

Понякога сивото...

  Poetry
1.3K 0 5
Понякога сивото идва във повече -
болезнено зацапва картината
и когато в шепи главата заровиш,
как се чувстваш? Малка и подмината

от шареното влакче на късмета?
От вниманието на близък, на роднина?
Не се оставяй да бъдеш част от сюжета!
Бъди художник на цялата картина!

Нарисувай си слънце самичка,
нарисувай се в слънчевия ден,
а ако ти остане още боичка,
нарисувай до себе си и мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...