Животът, той е най-важен!

Понякога ти стига,

че го имаш, че го живееш

по свой единствен и неповторим начин.

И си благословен да чувстваш,

да вярваш, да обичаш силно, да закриляш,

да намираш сила за борба, да имаш усмивка на лицето си

дори и в тъга, да чувстваш болката на любовта.

Понякога ти стига, че сутрин отваряш очи

и вдишваш дълбоко въздух -

с нова надежда, с нови мечти, за новия ден.

Стига ти, че си обичан и че има някой,

 някъде там, който носи в себе си мисъл за теб.

Стига ти, че те изразява,

че е намерил хубавото в теб,

което ти самият понякога не откриваш,

 забравил ценностите на живота.

Стига ти, че е открил поезия в теб,

така карсива и незабравима,

и тя достига до теб, за да чувстваш,

че още съществуваш, че малка част от теб

все още е жива в едно топло сърце,

което е единствено и неповторимо за теб и за света.