Животът, той е най-важен!
Понякога ти стига,
че го имаш, че го живееш
по свой единствен и неповторим начин.
И си благословен да чувстваш,
да вярваш, да обичаш силно, да закриляш,
да намираш сила за борба, да имаш усмивка на лицето си
дори и в тъга, да чувстваш болката на любовта.
Понякога ти стига, че сутрин отваряш очи
и вдишваш дълбоко въздух -
с нова надежда, с нови мечти, за новия ден.
Стига ти, че си обичан и че има някой,
някъде там, който носи в себе си мисъл за теб.
Стига ти, че те изразява,
че е намерил хубавото в теб,
което ти самият понякога не откриваш,
забравил ценностите на живота.
Стига ти, че е открил поезия в теб,
така карсива и незабравима,
и тя достига до теб, за да чувстваш,
че още съществуваш, че малка част от теб
все още е жива в едно топло сърце,
което е единствено и неповторимо за теб и за света.