tanqdacheva (Таня Дачева)

Попитах продавачката 🇧🇬

Ние сме малки фигурки във странен магазин
във BGmaps е там между забравата и „Алабин“,
зад продавачките обзети от администраторска умора
между печатите и ние чакаме да станем хора.
Попитах продавачката ...

tanqdacheva

Poetry

2019-01-09T23:32:56+02:00 807 1 1

Можеш ли? 🇧🇬

Можеш ли да се зарадваш на дъжда, ако той дойде
не когато тичаш бос и смееш се,
а когато симетрично стъпваш в хубави обувки, стой де,
за красотата му тогаз ще ослепееш ли?
Можеш ли да се усмихнеш на дете, ако то там е - ...

tanqdacheva

Poetry » Love

2015-09-10T21:32:20+03:00 898 1 1

Богатство 🇧🇬

Не искам да те помня – нито погледът бездомен,
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени ...

tanqdacheva

Poetry » Philosophical

2015-09-10T17:46:28+03:00 612

Кръстих на теб само сушата 🇧🇬

Кръстих на теб само сушата...
Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се. ...

tanqdacheva

Poetry » Love

2015-09-08T20:16:30+03:00 690 2

Смили се, море... 🇧🇬

На брега ти, море, аз заспивам, море
и записвам съня по водата,
с химикал по вълните ти шаря, море
и с мечти проследявам следата.
Ти до него стигни вместо мене, море ...

tanqdacheva

Poetry » Love

2015-03-05T22:48:21+02:00 1.1K 4

По лицето на искането ми 🇧🇬

Искам да съм белег
на челото на щастието
да съм болест
по миглите на истината
да съм радост ...

tanqdacheva

Poetry » Love

2015-02-26T18:47:03+02:00 724

Върху папирус от съдрана кожа ревност 🇧🇬

Вървим във парка хванали ръце,
а върху тях стои тя като отпечатък.
Целувката ти зъбите дере
със от мечта за нейната остатък.
*** ...

tanqdacheva

Poetry » Love

2015-02-19T22:58:24+02:00 678

Път от безпътици 🇧🇬

Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка ...

tanqdacheva

Poetry » Philosophical

2015-01-09T16:15:43+02:00 792 3

Пухена одисея 🇧🇬

Ураган гониш с клоун-близалка във Пратера.
С въртележката детска смъртта си обвий.
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.
Търсиш братство във него да бягаш от брата си, ...

tanqdacheva

Poetry » Philosophical

2015-01-07T00:12:56+02:00 658

Загубила съм си усмивките... 🇧🇬

В Усмивка
оформен е прекършения клон
от рамото ми.
Усмивка
оформена от вятърния стон ...

tanqdacheva

Poetry » Other

2015-01-04T21:47:35+02:00 886 1

Затова вземи мълчанията ми... 🇧🇬

Казах ти,
че се усмихвам във ухото на следобед.
Казах ти,
че с кървав плач съня ми е прободен.
Казах ти, ...

tanqdacheva

Poetry » Love

2015-01-02T16:49:11+02:00 785 3

Ръжта по Коледа 🇧🇬

Ела, защото празник е, ела
защото ти блестиш като сълзите
в поточето за път на радостта, ела
при коледите ми и при елите.
Ела, защото искам да трепериш ...

tanqdacheva

Poetry » Love

2014-12-23T21:07:39+02:00 867 3

Исках да е нещо красиво - затова откъснах петуния; стана нещо тъжно - затова тя увяхна... 🇧🇬

От мен се страхуват всички петунии –
днес откъснах главите на две!
С куршуми от токче асфалтени улици
смъртно дупча - проплака паве!
По чуждите мисли бездарно пързалям се... ...

tanqdacheva

Poetry » Love

2014-12-22T13:32:50+02:00 626

Строежите... на таралежите... които са все още без бодли... 🇧🇬

Построих си дворе ц-
влязох, станах за присмех,
а дворецът - на замък във пясъчника.
Построих самолет -
за да литна, си мислех, ...

tanqdacheva

Poetry » Philosophical

2014-12-21T11:52:35+02:00 662 1

Талант-сърце-молба-мечта-игра-жена-успех-живот... 🇧🇬

Талант - или го имаш, или нямаш,
но и да го използваш е талант.
Сърце - или го вземаш, или даваш,
но само дадено сърце е диамант.
Молба - или я чуваш или глух си, ...

tanqdacheva

Poetry » Philosophical

2014-12-20T00:12:16+02:00 846 2

Това, което болката завеща на щастието ми... 🇧🇬

Да оставиш кални следи из целия си апартамент, и да наречеш това на пода
не „трагедия”, а „изкуство”...
Да оставиш трохи на терасата си. Всяка сутрин. Знаейки, че в твоя квартал НЯМА врабчета...
Да оставиш бонбонки – от тези, дето са взели шареното на последната ти мечта, и да ги стискаш в ръката си ...

tanqdacheva

Prose » Letters

2014-12-17T23:23:13+02:00 1.1K

Да си голяма, значи да не те е страх да си МАЛКА 🇧🇬

Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.
После да пуснеш ръката на тате ...

tanqdacheva

Poetry » Philosophical

2014-12-17T21:19:34+02:00 1K 5

Не е страшно, че те нараняват. Страшно е, когато с това те променят! 🇧🇬

И аз видях, потекъл беше залезът
във вените за дневна светлина.
Как влязъл е през раната на палеца,
на палеца на нечия злина.
И аз видях, нахлули бяха гарвани ...

tanqdacheva

Poetry

2013-10-20T14:05:49+03:00 802 2