Попитали Набоков...

Не съм те търсил и мечтал,

не съм те пожелавал истински,

но ти дойде, като съдба,

и някак ми разбърка мислите. 

Усмихна ме, така ти се зарадвах!

Очите ти са толкова красиви!

Такова тяло бих откраднал

със грях в душата похотлива!

Не се наситих да те гледам,

в съня си виждам само теб, понякога,

"Прости ми! Ще пристигам",

повярвал в себе си, поет!

Ще седна тихо и удобно,

ще си припомня срамните молитви,

превзет от чувства благородни,

че само Господ може да ме съди...

Веднъж попитали Набоков

"Не ви ли беше малко срам?"

"Лолита е в живота ни дълбоко!"

Отвърнал той с греховен плам.

И аз като в дилемата попаднал,

не вярвам само във съдби!

От този свят не съм откраднал,

освен омъжени жени!

Не ме съди! Обичам пеперуди!

Така не се усещам като роб!

Поетите понякога са луди

или са влюбени до гроб!...

Д. Антонов