“Ако си дошъл с мир,
ще те посрещнем с хляб и сол” -
ми каза Юрий,
а аз прочетох днес:
един актьор
щял да преговаря с друг актьор -
как да спрат войната.
Спомних си за Юрий,
който не е добър актьор,
а един от многото,
който са напуснали родината си,
за да се загубят
някъде -
в големия свят,
който не е техен.
Където родина и свобода
са думи,
който имат стойност
само за обикновените хора.
А актьорите
постоянно си сменят лицата,
имената,
партийните принаджлежности
и атрибутите.
Защото те принадлежат някому
все пак - актьорите.
И това не е антивоенно стихотворение -
не, не е.
Ако изобщо е стихотворение,
а не поредица от думи -
думи, който понякога болят,
а друг път раждат:
силата в душите,
кръвта и мъката.
И не - не е примирение,
не е и мирова скръб -
не е и революция:
душата на Юрий,
подчинявана и изнасилвана
векове
се скита по света -
света на свободните и гордите,
на вечните актьори.
© Петър Димитров All rights reserved.