Поредната банална изповед. Боли...

Dec 10, 2009, 12:08 AM

Poetry » Love

1162 0 2

Нека ти опиша накратко
какво остана след теб:
туптене убийствено слабо,
сърце покрито с лед.

Нека само да ти кажа
колко често за теб ме боли:
не много, имам си стража,
само по обед, вечер и призори.

Нека да чуеш какво сънувам.
Прегръдка само... Друго не!
Образа ти нереален целувам.
Ех, сънят да не свършваше поне!

Преди ми беше достатъчно

да си мой за вечерта.

Ето, готово, получих те -

имам те чак до сутринта...

Не знам какво да направя -

да заплача ли, да умра?

Накъде повече да умирам,

щом живея само в съня?!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

gretenceto (Грета Маркова)

2010-02-04T14:10:47+02:00

Ардеа, благодаря за съвета, но като го писах май музата ми не беше в настроение. А да го оправя не мога, пиша само при настроение/вдъхновение и никога (почти) не редактирам.
Лично аз оценявам това произведение като слабо, но други може би им харесва, като гледам оценавянето с 6.

Благодаря все пак за подкрепата, то все някога се забравя...
димитрова (Лилия Нейкова)

2009-12-10T10:22:23+02:00

Силен стих!Трудно е когато загубиш любовта.