Поредната банална изповед. Боли...
Нека ти опиша накратко
какво остана след теб:
туптене убийствено слабо,
сърце покрито с лед.
Нека само да ти кажа
колко често за теб ме боли:
не много, имам си стража,
само по обед, вечер и призори.
Нека да чуеш какво сънувам.
Прегръдка само... Друго не!
Образа ти нереален целувам.
Ех, сънят да не свършваше поне!
Преди ми беше достатъчно
да си мой за вечерта.
Ето, готово, получих те -
имам те чак до сутринта...
Не знам какво да направя -
да заплача ли, да умра?
Накъде повече да умирам,
щом живея само в съня?!
© Грета Маркова All rights reserved.
