Поредната измама
В мъничка, сребърна кутийка,
аз скрих моето ранено сърце.
То е толкоз натъжено ,
че затупка кат медено звънче.
От поредната твоя измама,
то не се съвзе...
И какво ли ми остана?
Мъката, с хладните ръце.
Аз търся в самотата теб, далечен,
че ти бе за мен единственият кът
и любовта ми, безкористна, голяма,
у теб завършва земния си път.
Не остана вече за двама ни време.
А животът бързо лети и не пита.
За малко спокойствие плаче душата
и за милата искрена човешка дума.
© Елена All rights reserved.
