Поредната пролет
И тази пролет тихо дошумя -
почти близначка на предишната.
Събудиха се дивите цветя
и първите отново са кокичета.
Дъждът изми останалия прах
и лястовица бяла се завърна...
Дали, защото тук е свила дом,
или поиска пак да я прегърна?
И тази пролет тихо ме превзе -
почти безръка, леко остаряла,
съблече зимната, навъсена печал,
усмихната запали ми цигара.
А аз я гледам... Толкова летá
е идвала на някаква си дата.
Невидима за мене досега,
а днес така необходима на душата.
Поредната отново е дошла,
не просто да събуди сетивата,
безръка ми донесе любовта -
последната, прошарена и свята.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Прекрасен стих!
