ПОРИВ ЗА ЛЕТЕНЕ
На гларусите искам да приличам,
да имам техния спокоен полет,
да мога над морето да прелитам
и с мен така вълните да говорят.
Да бъдат те и отдих, и летище,
за кацане удобни всяко време,
да бъдат моето игрище,
което никой няма да отнеме.
На гларусите аз приличам –
свободни, силни, неуморни.
Морето като тях обичам
и боря се с вълните непокорни!
© Сафия Сандерс All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
