May 3, 2008, 4:42 PM

Порочен фактор

  Poetry » Erotic
963 0 2
Играем си като малки деца,
а нещо в мене се събужда.
Порочно.
А ти го правиш нарочно,
нали!?

Думи, изпуснати, сякаш без да ги изконтролираш,
промъкват се през порите на моята кожа.
А сега не си ли представяш, че допираш
толкова близо до нагона ми ножа!

Загадка си, загадка...
Какво ми казваш, че съм сладка!?
Процентите зареждат...
Очите навътре поглеждат...

Имитация на ескалация,
сянка на видение от грешно съмнение...
На мисли проводник,
едновременно и изолатор.
Порочен... фактор...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!!
  • "Имитация на ескалация,
    сянка на видение от грешно съмнение...
    На мисли проводник,
    едновременно и изолатор.
    Порочен... фактор..."

    Идейно стихо! Браво!
    Поздрави!

    П.П. Ама нещо тази словоформа: "изконтролираш"?!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...