3.05.2008 г., 16:42

Порочен фактор

955 0 2
Играем си като малки деца,
а нещо в мене се събужда.
Порочно.
А ти го правиш нарочно,
нали!?

Думи, изпуснати, сякаш без да ги изконтролираш,
промъкват се през порите на моята кожа.
А сега не си ли представяш, че допираш
толкова близо до нагона ми ножа!

Загадка си, загадка...
Какво ми казваш, че съм сладка!?
Процентите зареждат...
Очите навътре поглеждат...

Имитация на ескалация,
сянка на видение от грешно съмнение...
На мисли проводник,
едновременно и изолатор.
Порочен... фактор...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • "Имитация на ескалация,
    сянка на видение от грешно съмнение...
    На мисли проводник,
    едновременно и изолатор.
    Порочен... фактор..."

    Идейно стихо! Браво!
    Поздрави!

    П.П. Ама нещо тази словоформа: "изконтролираш"?!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...