3.05.2008 г., 16:42

Порочен фактор

957 0 2
Играем си като малки деца,
а нещо в мене се събужда.
Порочно.
А ти го правиш нарочно,
нали!?

Думи, изпуснати, сякаш без да ги изконтролираш,
промъкват се през порите на моята кожа.
А сега не си ли представяш, че допираш
толкова близо до нагона ми ножа!

Загадка си, загадка...
Какво ми казваш, че съм сладка!?
Процентите зареждат...
Очите навътре поглеждат...

Имитация на ескалация,
сянка на видение от грешно съмнение...
На мисли проводник,
едновременно и изолатор.
Порочен... фактор...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • "Имитация на ескалация,
    сянка на видение от грешно съмнение...
    На мисли проводник,
    едновременно и изолатор.
    Порочен... фактор..."

    Идейно стихо! Браво!
    Поздрави!

    П.П. Ама нещо тази словоформа: "изконтролираш"?!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...