3 мая 2008 г., 16:42

Порочен фактор

961 0 2
Играем си като малки деца,
а нещо в мене се събужда.
Порочно.
А ти го правиш нарочно,
нали!?

Думи, изпуснати, сякаш без да ги изконтролираш,
промъкват се през порите на моята кожа.
А сега не си ли представяш, че допираш
толкова близо до нагона ми ножа!

Загадка си, загадка...
Какво ми казваш, че съм сладка!?
Процентите зареждат...
Очите навътре поглеждат...

Имитация на ескалация,
сянка на видение от грешно съмнение...
На мисли проводник,
едновременно и изолатор.
Порочен... фактор...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • "Имитация на ескалация,
    сянка на видение от грешно съмнение...
    На мисли проводник,
    едновременно и изолатор.
    Порочен... фактор..."

    Идейно стихо! Браво!
    Поздрави!

    П.П. Ама нещо тази словоформа: "изконтролираш"?!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...