Feb 15, 2009, 9:25 PM

Портрет

  Poetry » Love
1.3K 0 6

Рисуваше я със замах
разпънал платното на вятъра
с тънките и широките четки на дъжда
с мазките на изгрева залеза и дъгата

Рисуваше я влюбено
опиянено
виновно 
остро и сломено
рисуваше я бързо
отривисто
не повече от рана и разчистване

рисуваше задъхано до болка
рисуваше я колкото
и толкова
рисуваше я безпределно близка
висока - синя
и зелена - ниска
рисуваше я до последен лъч и глъчка
рисуваше я с пръсти на отлъчен
рисуваше я мълчаливо
чувствено
постигаше естествено
 изкуство
...

и нощ след нощ под съпровода на тъгата
   даряваше  с портрета ú луната

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...