Портрет
Рисуваше я със замах
разпънал платното на вятъра
с тънките и широките четки на дъжда
с мазките на изгрева залеза и дъгата
Рисуваше я влюбено
опиянено
виновно
остро и сломено
рисуваше я бързо
отривисто
не повече от рана и разчистване
рисуваше задъхано до болка
рисуваше я колкото
и толкова
рисуваше я безпределно близка
висока - синя
и зелена - ниска
рисуваше я до последен лъч и глъчка
рисуваше я с пръсти на отлъчен
рисуваше я мълчаливо
чувствено
постигаше естествено
изкуство
...
и нощ след нощ под съпровода на тъгата
даряваше с портрета ú луната
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Всички права запазени
