Портрет
На Н. Казандзакис
С помътнели очи
тя се доближи
до тази мраморна ръка -
ръката на кормилото залепнала,
ръката опъваща платното,
ръката просната във вятъра.
Всичко бе заплаха
за нейното мълчание,
даже и пиниите
играещи с въздишката на бреговете.
Сърцето
за последен дъх ми се отвори,
заедно с морето.
Всичко беше нейно,
и кожата, и тръпката, и ароматите,
и всички щрихи
от хоризонта на моята длан.
Сърцето ми
с поизтритите лица -
семенцата на Протей*,
аз повторно го отворих.
Дълго гледах към луната.
Кръвта изтичаше от нея,
кръвта на младата вълчица.
--------------------------------
И вече нямаше да бъде там -
бяха я продали на местен познавач.
Дали ще я обича, аз не знам.
Остана му луната на нощния пазач.
*Протей - морски старец, син на Посейдон. И той като морето непрекъснато сменял образа си.
© Султана Дерменджиева All rights reserved.
