Jan 27, 2010, 2:00 PM

Портрет

  Poetry
658 0 0

Нарисувах те с пръст по пясъка,
направих ти портрет.
Сложих ти каскет
и мъничък букет в ръката,
с писъмце и марка, и печат.
Имаше си и обувки,
балтон с тъмен цвят,
но тъмен беше твоят поглед също.
Гледаше ти с мрачни очи,
жена с деца и куче дори.
В пясъка впих очи
и познах себе си.
Но мойте очи,
по-мрачни дори,
шептяха с писък,
тежки дни
и провалени мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...