Нарисувах те с пръст по пясъка,
направих ти портрет.
Сложих ти каскет
и мъничък букет в ръката,
с писъмце и марка, и печат.
Имаше си и обувки,
балтон с тъмен цвят,
но тъмен беше твоят поглед също.
Гледаше ти с мрачни очи,
жена с деца и куче дори.
В пясъка впих очи
и познах себе си.
Но мойте очи,
по-мрачни дори,
шептяха с писък,
тежки дни
и провалени мечти.
© Ваня Павлова All rights reserved.