Пощада за Цецко
Историята на малкия Цецко ме потресе.
Цяла седмица, вечер като затворя очи
виждам пребитото дете
и си задавам въпроса: „Защо?”
Нощта поглъща сивия градец,
студено е на малката тераса…
Едно момченце и един дюшек
навън една жена изнася…
Страхът изпълва детските очи,
момчето зъзне, на кравайче свито…
Небето се смалява и тежи,
безумно са застинали звездите…
Едно пребито мъничко телце,
захвърлено от своите палачи…
Протегнало безпомощни ръце,
едно дете не смее да заплаче…
По чудо оцеляло, то е тук!
За "мама" се страхува да говори...
Но, тайничко, на болката напук,
жадува дом, храна... и много обич.
© Мариела Челебиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Колко ли още "цецковци" има...
-
Остави ме без дъх!
-
Това е първият ми прочетен стих за днес и... просто нямам думи
Знам, че пишеш невероятно, но тук си вложила цялото си сърце. Плаках като гледах репортажа, едва се сдържам да не го направя и сега.
Поздравявам те най - сърдечно!
Изключително силен стих! -
Поздравявам те за стиха, за ясно изразената гражданска позиция, за това, че не подмина детската болка.
-
Не знам историята на Цецко, но от стиха ти ме боли...
-
-
Развълнува ме...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
