Пощада за Цецко
Историята на малкия Цецко ме потресе.
Цяла седмица, вечер като затворя очи
виждам пребитото дете
и си задавам въпроса: „Защо?”
Нощта поглъща сивия градец,
студено е на малката тераса…
Едно момченце и един дюшек
навън една жена изнася…
Страхът изпълва детските очи,
момчето зъзне, на кравайче свито…
Небето се смалява и тежи,
безумно са застинали звездите…
Едно пребито мъничко телце,
захвърлено от своите палачи…
Протегнало безпомощни ръце,
едно дете не смее да заплаче…
По чудо оцеляло, то е тук!
За "мама" се страхува да говори...
Но, тайничко, на болката напук,
жадува дом, храна... и много обич.
© Мариела Челебиева All rights reserved.
