Послание
815
0
1
- Една снежинка, стичаща се по прозореца ми,
ми шепне нежно и открито.
Тя казва, пратил си я да ми признае, - че само аз съм твоята топлина в зимата!
И да дочакам да настъпи пролет, - да ме зарадва слънчевият лъч,
- докосвайки душата ми осиротяла,
а лятото ще събирам плодовете - на разпиляните ми чувства.
Ще съм притихнала в уморената ми есен, - събрала спомена от кехлибареното лято!
- И в южен полет устремена,
- ще те дочакам в следващата зима!
© МИСИЯ All rights reserved.
