Една снежинка, стичаща се по прозореца ми,
ми шепне нежно и открито.
Тя казва, пратил си я да ми признае,
че само аз съм твоята топлина в зимата!
И да дочакам да настъпи пролет,
да ме зарадва слънчевият лъч,
докосвайки душата ми осиротяла,
а лятото ще събирам плодовете
на разпиляните ми чувства.
Ще съм притихнала в уморената ми есен,
събрала спомена от кехлибареното лято!
И в южен полет устремена, ...