Моето послание е просто,
желая да навдигнем си главите и да видим,
че надвиснало над тях е нещо много лошо.
Подтискани сме още в зародиш,
наложеното мнение от горе сляпо следваме.
Без да мислим сякаш заложници сме,
затворени в изградените от нас затвори.
Искам ми се да започнем ние да мислим,
да събудим се от този сън дълбок,
в който всеки ден вървим чувствайки се като роб до гроб.
Време е да махнем таз надвиснала над нас прокоба,
черна чума в съзнанието насадена.
Циркулира ни в главата като опиат-отрова.
Всеки ден опитваме да се събудим сякаш,
всеки ден диктуват ни от горе, как стоят нещата.
Обществото ни морално- изгнило
вдигне ли глава един, тикат го надолу със страшна сила.
Знаят, че успее ли да се покаже един над водата,
всички ще започнат да изплуват,
хванати един за друг, тегавата сила ще премахнат те задружно.
За съжаление, обаче в обществото има норми,
нормите създадени и спуснати под форма на угодни някому закони.
Слепешката следваме ги,
без да мислим, че един към друг озлобяваме се ние.
Всички всъщност кръвни братя и сестри сме,
ала сме забравили един за друг.
Даже си раздаваме шамари и плесници.
Тези там от горе си ни управляват,
искат да вървим с наведена глава и диктуват ни наложените техни правила.
Мисля че дошло е време, да си кажем ние един на друг нещата,
как стоят от горе и ни смазват, целенасочено ни те премазват.
Даже ни насъскват като бесни кучета един към друг,
а пък ние оставили сме се да ни диктуват като просто стадо-
останали без вяра и без дух.
Хората, така сме озлобени, че един за друг не ни е грижа.
С вдигната ръка си махаме - в единаци сме превърнати.
Единак, обаче нищо няма да направи,
единака - остава и потъва в забрава.
Гледам как обществените нам проблеми,
подминаваме ги без да мислим, че сме част от тях,
искаме ли ние промени?
Толкова ли сме се отчуждили
или пък заспали сме до там, че чак в съзнанието стоим си ослепени.
Нека да надигнем ние глава, оковите със свобода да заменим!
Да стъпим здраво на крака
и заставим лошите , да играят по нашите правила.
Ние силни сме - като народ, това е нещо свято.
Разделят ни целенасочено и карат да им вярваме сляпо.
Да, трябва да е ясно, че пътят ни,
не ще да бъде лесен, много тръни и бодли ще има.
Всичко може да оправим като гоним цел една, обединени от желание за свобода.
Но усещам, че народа е дълбоко заспал.
В своя унес, няма време да прогледне, че използван е от сила зла – свирепа.
Моето послание искам да се чуе!
Като зов за помощ желая всички то да ни събуди.
Нека да не се оставяме да ни натискат и събарят със сила,
народ под робство сме били, освободени от хора - с горд дух и чисти помисли.
Как милея, да се появят сред нас апостоли,
да дръпнат те от нас чатала, с който сме от бебета закотвени.
Мислим, че свободата си е наша,
те я управляват толкова ужасно.
Слагат ни хомота всеки ден и дърпат ни юздите здраво.
Искат да си траем, без да викаме, в строя собствения си гроб копаем.
Тъжно ми е, че сме ние свободни, а сме всъщност рая безгласна.
Мъчно ми е, че насаждат в нас омраза сеейки я сред нас като зараза.
Да, изгодно е конфликта да подклаждате,
народа да държите долу, докато седите в страни, гледате сеир и се ояждате.
Чудя се? Не ви ли става неудобно, да се правите на загрижени ?!
Всеки ден да се отнасяте към народа като нещо долно.
Всъщност този народ - сам виновен за бедата – тежка.
И не смее да вдигне т глава, че страхува се
свободата си фалшива да не губи. Ето тук е моят болежка!
Време е да покажем че сме горд народ.
Да сочим всеки с пръст отсреща, които се мъчи да ни сплеска.
Трябва да спрем да си мълчим,
да не затваряме устите и очите си, докато не видим резултата положителен.
Трудно е да дам насока на всички!
Смятам че е редно да не стоим със скръстени ръчички!
Всеки знае - истината проста!
Върху моето послание ви моля помислите
Аз считам че направих моята крачка към това -
да опитам към всекиго от вас, да протегна моята ръка,
да усетя, че не съм сам в моя призив.
Моля не ме подминавай с наведена глава- изпъчи се гордо ти народе,
не мисли, че следва нещо лошо -
целеустремено ти тръгни нагоре!