Побелява Нощта
и маха за сбогом на Утрото.
Сънищата стават полусенки.
Да останем така
още броени минути.
Нека бъде това само нашето време.
После мъничко нежност
пръсни ми по миглите.
После тихичко целуни ми очите.
Този миг е вълшебен
и за цял живот стига.
После… тръгвай... и за нищо не питай.
© Юлия Барашка All rights reserved.