Последен сблъсък с любовта
---
През сто небета-клади прелетях —
намерих те, желаех да съм с тебе.
Да беше взел перо от пепелта!
Да беше ме превърнал в някой лебед!
Когато те намерих, бях жена —
царуваща в одеждата си бяла.
Износих те като мечта в съня,
не стана с мене ти единно цяло.
Когато те намерих, бях дете —
наивно до безкрай, света щурмувах.
Не знаех, че дланта ти с мен плете
завивка за следтебното зимуване.
Когато те намерих, бях стена.
В стрелите виждах струните на лира —
трептяха в мене звучно до една!
И аз — сред камънак — капитулирах.
Приех я като даденост, а тя
лъжовни рикошети ми изпрати —
в поредния си сблъсък с любовта
аз битката загубих.
И войната.
---
© Станислава All rights reserved.
