Какви ли до сега не ги редих,
разменях думите, за да разпаля рими.
Убивах се и пак се раждах в стих,
и виках силно - Господи, прости ми!
Издавих мъките си... в алкохол,
но те възкръсваха, на сутринта - могъщи,
а аз умирах... все по бос и гол,
поел по пътя, пътят за към вкъщи.
Когато пак и тук реша да се родя,
тогава вече няма да се крия.
Ще сляза огнен и ще угодя -
на любовта... и на един месия.
© Ботьо Петков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
