12.04.2019 г., 11:00 ч.

Последен стих... 

  Поезия » Друга
474 5 4

Какви ли до сега не ги редих,

разменях думите, за да разпаля рими.
Убивах се и пак се раждах в стих,
и виках силно - Господи, прости ми!
Издавих мъките си... в алкохол, 
но те възкръсваха, на сутринта - могъщи, 
а аз умирах... все по бос и гол, 
поел по пътя, пътят за към вкъщи.
Когато пак и тук реша да се родя, 
тогава вече няма да се крия. 
Ще сляза огнен и ще угодя -
на любовта... и на един месия.

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??