Последен стих...
Какви ли до сега не ги редих,
разменях думите, за да разпаля рими.
Убивах се и пак се раждах в стих,
и виках силно - Господи, прости ми!
Издавих мъките си... в алкохол,
но те възкръсваха, на сутринта - могъщи,
а аз умирах... все по бос и гол,
поел по пътя, пътят за към вкъщи.
Когато пак и тук реша да се родя,
тогава вече няма да се крия.
Ще сляза огнен и ще угодя -
на любовта... и на един месия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
