Последен стих
Понякога се изтощавам,
без в това да има смисъл.
Хората не заслужават
воплите на послеписа.
Понякога очите молят
нежен сън да ги докосне.
А аз презирам свойта воля,
че съм човек, а не магьосник.
И знам, че хаосът ме руши.
Отново лутам се в заблуди
да търся вашите души,
когато своята загубих.
Опита превърнах в стих,
за да ви дари с наслада,
но всяка дума заплатих
с мигове, в които страдах.
Вземете този стих от мен.
Надявам се да Ви хареса.
Денят се скри несподелен
и нищо пак не ми донесе.
Самотна мисълта искри,
но вече никого не топли.
Аз толкова се уморих
да ви завещавам вопли.
Ще помните ли този стих,
когато времето минава?
Сама в забравата открих
безсмислието да се раздавам...
© Даниела Борисова All rights reserved.
