dreamingend (Даниела Борисова)
23 0
Jan 8, 2009, 7:28 PM

Последен стих 

  Poetry » Other
666 0 7

                                             

Понякога се изтощавам,

без в това да има смисъл.

Хората не заслужават

воплите на послеписа.

Понякога очите молят

нежен сън да ги докосне.

А аз презирам свойта воля,

че съм човек, а не магьосник.

И знам, че хаосът ме руши.

Отново лутам се в заблуди

да търся вашите души,

когато своята загубих.

Опита превърнах в стих,

за да ви дари с наслада,

но всяка дума заплатих

с мигове, в които страдах.

Вземете този стих от мен.

Надявам се да Ви хареса.

Денят се скри несподелен

и нищо пак не ми донесе.

Самотна мисълта искри,

но вече никого не топли.

Аз толкова се уморих

да ви завещавам вопли.

Ще помните ли този стих,

когато времето минава?

Сама в забравата открих

безсмислието да се раздавам...

© Даниела Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??