dreamingend
23 results
Думи - като оръжие ми станаха.
С него ти нанасям раните.
Като щит ми служи словото...
и като бягство от оковите.
Сълзи - като лек приспиват ме ...
С него ти нанасям раните.
Като щит ми служи словото...
и като бягство от оковите.
Сълзи - като лек приспиват ме ...
420
Не ме докосвай с онзи пламък тих,
който меланхолен порив носи.
Миговете радост посветих
на тежките болезнени въпроси.
Отговор не давай след години. ...
който меланхолен порив носи.
Миговете радост посветих
на тежките болезнени въпроси.
Отговор не давай след години. ...
456
1
Очите ми не са огледала...
Защо се търсиш, отразен във тях?
Обичах те - безумна съм била
да крия сълзи в изумруден смях.
Ръцете ми не са като лиани, ...
Защо се търсиш, отразен във тях?
Обичах те - безумна съм била
да крия сълзи в изумруден смях.
Ръцете ми не са като лиани, ...
562
1
Докосна ме с дланта си топла, мека
и дрехите със поглед той свали.
Прошепна "Да се любим, мила, нека,
ти също искаш да си с мен, нали?"
Не исках да съм с него, теб обичах, ...
и дрехите със поглед той свали.
Прошепна "Да се любим, мила, нека,
ти също искаш да си с мен, нали?"
Не исках да съм с него, теб обичах, ...
754
7
Не мога просто поглед да обърна
към нови хоризонти и мечти,
когато знам как нежно ме прегърна
и как ме озаряваше с очи.
В ръцете ти аз искам да остана. ...
към нови хоризонти и мечти,
когато знам как нежно ме прегърна
и как ме озаряваше с очи.
В ръцете ти аз искам да остана. ...
480
2
Поезия - на болката дете,
завих те в пелена от суматохи,
преди умора вейки да вплете
в косата на далечните епохи.
Поезия - на мисълта ми пристан, ...
завих те в пелена от суматохи,
преди умора вейки да вплете
в косата на далечните епохи.
Поезия - на мисълта ми пристан, ...
766
2
Не исках да си тръгвам и да плача,
когато знам, че с радостта започнах.
Сега вървя със бремето към здрача
и не поглеждам - може би нарочно.
Не исках да съм с теб и да те няма, ...
когато знам, че с радостта започнах.
Сега вървя със бремето към здрача
и не поглеждам - може би нарочно.
Не исках да съм с теб и да те няма, ...
625
4
В болката оставаш само ти
и другите са празни силуети
с погледи, незрящи от мечти
и мрачни неизпълнени обети.
Казват ти, че вечно ще са тук, ...
и другите са празни силуети
с погледи, незрящи от мечти
и мрачни неизпълнени обети.
Казват ти, че вечно ще са тук, ...
639
Свърши вече... мислех, че не може.
Свикнах да те виждам все до мен
и този свят изглеждаше нищожен,
но и красив, осмислен, споделен...
Свърши вече... но не го съзнавам. ...
Свикнах да те виждам все до мен
и този свят изглеждаше нищожен,
но и красив, осмислен, споделен...
Свърши вече... но не го съзнавам. ...
608
2
Когато сълзите са тъжни скрижали
на мъртвата радост, стаена във мен
и моята същност за себе си жали.
Когато светът от любов е спасен.
Когато във дланите стискам стъкла, ...
на мъртвата радост, стаена във мен
и моята същност за себе си жали.
Когато светът от любов е спасен.
Когато във дланите стискам стъкла, ...
638
7
Ти идваш пак, но вече нямам сили.
Прегръщам те с безтрепетно сърце.
Ръцете ти в трупа ми са се впили
и търсиш с поглед старото лице.
За миг изтръпваш - "А коя е тази?" ...
Прегръщам те с безтрепетно сърце.
Ръцете ти в трупа ми са се впили
и търсиш с поглед старото лице.
За миг изтръпваш - "А коя е тази?" ...
529
3
Наивен е стихът ми, може би.
На първите изобщо не прилича.
В него няма тъжни дълбини,
защото съм щастлива и обичам.
Съмнението остана тъй далече ...
На първите изобщо не прилича.
В него няма тъжни дълбини,
защото съм щастлива и обичам.
Съмнението остана тъй далече ...
503
2
Нещо тъжно в мислите ми пари -
огънят на първите сълзи
и споменът за слънчевите гари,
за порива на нежните брези.
Нещо тъжно в погледа ми стене - ...
огънят на първите сълзи
и споменът за слънчевите гари,
за порива на нежните брези.
Нещо тъжно в погледа ми стене - ...
636
3
Аз отплавам с лодката-луна
към кея на отлитащото време.
Отива си греховната жена,
която никой не посмя да вземе.
Тя имаше какво да ти даде ...
към кея на отлитащото време.
Отива си греховната жена,
която никой не посмя да вземе.
Тя имаше какво да ти даде ...
668
4
Целувай дълго моето целомъдрие
с език като догаряща жарава.
То оковано в златните си къдри е
и с ласкав поглед днес те изкушава.
Нека саксофоните да свирят ...
с език като догаряща жарава.
То оковано в златните си къдри е
и с ласкав поглед днес те изкушава.
Нека саксофоните да свирят ...
651
1
Обичам хората, които имат сила.
Хората, които не скърбят.
Дори такива да не съм открила,
аз още вярвам, че ще се родят.
Животът още вие се в спирала ...
Хората, които не скърбят.
Дори такива да не съм открила,
аз още вярвам, че ще се родят.
Животът още вие се в спирала ...
656
3
Всичко е пари и слава
в този леден свят
и на никого не давам
своя нежен цвят.
Всичко е лъжи и сметки ...
в този леден свят
и на никого не давам
своя нежен цвят.
Всичко е лъжи и сметки ...
653
2
Какво са думите, когато теб те няма?
Сами сред мигове невъзвратими
като русалки скитат в океана
вечно мокри, но неутолими.
Какво са струните, когато няма песен ...
Сами сред мигове невъзвратими
като русалки скитат в океана
вечно мокри, но неутолими.
Какво са струните, когато няма песен ...
749
7
Отново душата ми стана пустиня,
в която цветята отдавна не никнат.
Поетът зове я "Разблудна царкиня",
а аз я наричам - живот необикнат.
Отново денят се изниза за миг, ...
в която цветята отдавна не никнат.
Поетът зове я "Разблудна царкиня",
а аз я наричам - живот необикнат.
Отново денят се изниза за миг, ...
613
4
Понякога се изтощавам,
без в това да има смисъл.
Хората не заслужават
воплите на послеписа.
Понякога очите молят ...
без в това да има смисъл.
Хората не заслужават
воплите на послеписа.
Понякога очите молят ...
717
7
Приятел на забравата
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...
769
3
Абсурдно е да се живее
в тази пустош от души,
където истинското тлее
и стойностното се руши.
Човек е сам - това е сила, ...
в тази пустош от души,
където истинското тлее
и стойностното се руши.
Човек е сам - това е сила, ...
695
4
Нищо в света не е само прекрасно.
Знам, че боли, щом се ражда живот.
Човек неуморно се бори за щастие
и тази борба го превръща във скот.
Нищо в света не е само трагично ...
Знам, че боли, щом се ражда живот.
Човек неуморно се бори за щастие
и тази борба го превръща във скот.
Нищо в света не е само трагично ...
917
19
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
