Лежа съвсем сама, от транс скована
или може би от страх съм обладана.
Усещам някой дявол в мен се е вселил,
а ангелът уплашен се е свил.
В тавана мрачно съм се взряла,
ще ми се да бях умряла...
Вече твърде късно е за спомени отминали да плача,
сърцето през бодлите на скръбта да влача!
ЗАЩО тогава тихо в сълзи се давя!?
ЗАЩО душата ми с покой не ме дарява?
ЗАЩО нищо щастие не ми доставя?
ЗАЩО без теб не знам какво да правя!? ...