Последна роза ти дарявам,

кърваво червена като цвят,

тръните раниха сърцето,

от бяла - червена стана тя.

Капките се стичат отгоре й,

кръвта процежда се в нея,

заедно със сълзите от болка, 

разяжда плътта отвътре. 

Съхне с цвят червен, 

в знак на обич, не тъга, 

прегърни или хвърли я, 

където съм сега, в пръстта. 

Погледни я и ще видиш, 

че аз съм нея и ще чакам, 

теб, да сме заедно завинаги, 

но вятъра ще гоня сам! 

Ще отлетя към други светове, 

щастие да диря за душата, 

болката да отмине бързо, 

да живее любовта, вовеки!